Само Бог и аз
Има нощи, когато в мрака
сме само Бог и аз.
Тъй тихо е, а Той, сякаш чака
сълзите да говорят, вместо глас.
И излива се душата ми
в същински водопади.
Побрала болката сълзата ми,
на Бог се моли да пожали.
Дълбоко тайнство е тогава.
Бог измива ме в сълзите,
с въздишка в мене опрощава
и вяра вдъхва ми за дните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
