21.03.2024 г., 15:47 ч.

Само Бог и аз 

  Поезия
405 1 2

Има нощи, когато в мрака
сме само Бог и аз.
Тъй тихо е, а Той, сякаш чака
сълзите да говорят, вместо глас.

И излива се душата ми
в същински водопади.
Побрала болката сълзата ми,
на Бог се моли да пожали.

Дълбоко тайнство е тогава.
Бог измива ме в сълзите,
с въздишка в мене опрощава
и вяра вдъхва ми за дните.


© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??