2 mar 2011, 22:44

Само бучка лед

  Poesía
1.2K 0 3

Разпален огън, в тихата жарава

две устни, пламък в нежната душа,

порой от сълзи, тъжната забрава,

сърце, преливащо в една жена.

 

Разпятие, несбъдната надежда,

безспорно, грешки колкото си щеш,

една любов потайна, мимолетна,

изгубен поглед в тлеещата свещ.

 

Един живот, захвърлена монета,

изпита чаша, само бучка лед,

прозрение и болка за утеха,

съдба, крещяща в един куплет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • съдба, крещяща в един куплет.

    Поздравления!
  • | + | - |

    ..."Разпален огън, в тихата жарава

    две устни, пламък в нежната душа,

    порой от сълзи, тъжната забрава,

    сърце, преливащо в една жена."...



  • бучките полуразтопени. Честит празник!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...