Разпален огън, в тихата жарава
две устни, пламък в нежната душа,
порой от сълзи, тъжната забрава,
сърце, преливащо в една жена.
Разпятие, несбъдната надежда,
безспорно, грешки колкото си щеш,
една любов потайна, мимолетна,
изгубен поглед в тлеещата свещ.
Един живот, захвърлена монета,
изпита чаша, само бучка лед,
прозрение и болка за утеха,
съдба, крещяща в един куплет.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
