Разпален огън, в тихата жарава
две устни, пламък в нежната душа,
порой от сълзи, тъжната забрава,
сърце, преливащо в една жена.
Разпятие, несбъдната надежда,
безспорно, грешки колкото си щеш,
една любов потайна, мимолетна,
изгубен поглед в тлеещата свещ.
Един живот, захвърлена монета,
изпита чаша, само бучка лед,
прозрение и болка за утеха,
съдба, крещяща в един куплет.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
