Само двамата

Не ми е нужен клон или дърво.

За рогът на луната ще ме върже.

Прилича на забравено седло,

което сто процента ме удържа.

А хоризонтът ще ми е въже,

което ще опаше мойте мисли.

Завързани очи, вместо ръце,

ще бъдат от действителното чисти.

Ще бъда стъпил здраво на земя,

която времето под мен ще ритне.

То винаги се бори с вечността,

а със сегашното е свикнало.

И ще надграчи даже и студа,

който и бесилките затопля.

Палачът е с отрязана ръка

и ме подготвя...