Само двамата
522
0
0
Не ми е нужен клон или дърво.
За рогът на луната ще ме върже.
Прилича на забравено седло,
което сто процента ме удържа.
А хоризонтът ще ми е въже,
което ще опаше мойте мисли.
Завързани очи, вместо ръце,
ще бъдат от действителното чисти.
Ще бъда стъпил здраво на земя,
която времето под мен ще ритне.
То винаги се бори с вечността,
а със сегашното е свикнало.
И ще надграчи даже и студа,
който и бесилките затопля.
Палачът е с отрязана ръка
и ме подготвя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
