Не ми е нужен клон или дърво.
За рогът на луната ще ме върже.
Прилича на забравено седло,
което сто процента ме удържа.
А хоризонтът ще ми е въже,
което ще опаше мойте мисли.
Завързани очи, вместо ръце,
ще бъдат от действителното чисти.
Ще бъда стъпил здраво на земя,
която времето под мен ще ритне.
То винаги се бори с вечността,
а със сегашното е свикнало. ...