10 dic 2015, 0:28

Само един

1.3K 0 2

Зад всеки ъгъл - овдовели мечти 
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост
От живота
От устните
Несбъднати
Вятърът издуха листчето
На което пишеше "Обичам те"
Глух стон от камбана раздира тишината
Имаш, а после нямаш
Или пък нямал си
Никога
Вятърът носи въздишки от онова време
А клоните на дърветата са ръце
Които не прегръщат
Пейката чака да дойдат двама
Но идва само един

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Или пък нямал си
    Никога"

    Даже и любовта...и тя не е вечна! Много ме докосна!

    Поздрав!
  • Хаха, не мислех, че някой ще каже това за римата :D Досега почти всичко, което съм писала, е в рима... Но съдейки по тенденциите започнах да експериментирам със свободния стих, защото някак си ми се струва, че римуваните неща не се търсят...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...