Зад всеки ъгъл - овдовели мечти
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост
От живота
От устните
Несбъднати
Вятърът издуха листчето
На което пишеше "Обичам те"
Глух стон от камбана раздира тишината
Имаш, а после нямаш
Или пък нямал си
Никога
Вятърът носи въздишки от онова време
А клоните на дърветата са ръце
Които не прегръщат
Пейката чака да дойдат двама
Но идва само един
© Зорница Станчева All rights reserved.
Много ме докосна!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
