10 дек. 2015 г., 00:28

Само един

1.3K 0 2

Зад всеки ъгъл - овдовели мечти 
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост
От живота
От устните
Несбъднати
Вятърът издуха листчето
На което пишеше "Обичам те"
Глух стон от камбана раздира тишината
Имаш, а после нямаш
Или пък нямал си
Никога
Вятърът носи въздишки от онова време
А клоните на дърветата са ръце
Които не прегръщат
Пейката чака да дойдат двама
Но идва само един

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Или пък нямал си
    Никога"

    Даже и любовта...и тя не е вечна! Много ме докосна!

    Поздрав!
  • Хаха, не мислех, че някой ще каже това за римата :D Досега почти всичко, което съм писала, е в рима... Но съдейки по тенденциите започнах да експериментирам със свободния стих, защото някак си ми се струва, че римуваните неща не се търсят...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...