Зад всеки ъгъл - овдовели мечти
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост
От живота
От устните
Несбъднати
Вятърът издуха листчето
На което пишеше "Обичам те"
Глух стон от камбана раздира тишината
Имаш, а после нямаш
Или пък нямал си
Никога
Вятърът носи въздишки от онова време
А клоните на дърветата са ръце
Които не прегръщат
Пейката чака да дойдат двама
Но идва само един
© Зорница Станчева Все права защищены
Никога"
Даже и любовта...и тя не е вечна! Много ме докосна!
Поздрав!