20 nov 2016, 16:53

Само един миг...

796 2 2

 

 

Един незабравим миг,

успокои копнежа ми

да те видя,

не знам дали беше спомен

или мечта, но също така

успокои и желанието ми

да ти се обадя,

но не и това

да ти пиша, 

да те мисля,

да те обичам

и да копнея

как се радвам на Слънцето и Луна 

само още една секунда с теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Младен! Думите ти, искрено ме радват!
  • Този поетичен текст е написан с толкова естественост и елегантност. Чел съм в превод и в оригинал достатъчно много образци на световна поезия. Големите майстори пишат винаги по един външно незабележим и неусетен начин. Ще си кажеш на пръв поглед - нищо особено. Но с течение на времето нещо те връща към прочетеното отново и отново. Именно по това разбираш майсторството им. Усещам, че четеш извънредно много поезия писана на всякакви езици. Това е облагородило стила ти на писане, Тита. Приветствам постигнатото!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...