Само един миг...

Poesía » De amor, Verso libre

786 2 2

Един незабравим миг,

успокои копнежа ми

да те видя,

не знам дали беше спомен

или мечта, но също така

успокои и желанието ми

да ти се обадя,

но не и това

да ти пиша,

да те мисля,

да те обичам

и да копнея

как се радвам на Слънцето и Луна

само още една секунда с теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tita_Marello (Тита)

Благодаря ти, Младен! Думите ти, искрено ме радват!

2016-11-21T23:37:40+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Този поетичен текст е написан с толкова естественост и елегантност. Чел съм в превод и в оригинал достатъчно много образци на световна поезия. Големите майстори пишат винаги по един външно незабележим и неусетен начин. Ще си кажеш на пръв поглед - нищо особено. Но с течение на времето нещо те връща към прочетеното отново и отново. Именно по това разбираш майсторството им. Усещам, че четеш извънредно много поезия писана на всякакви езици. Това е облагородило стила ти на писане, Тита. Приветствам постигнатото!

2016-11-21T23:28:06+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0