20.11.2016 г., 16:53

Само един миг...

789 2 2

 

 

Един незабравим миг,

успокои копнежа ми

да те видя,

не знам дали беше спомен

или мечта, но също така

успокои и желанието ми

да ти се обадя,

но не и това

да ти пиша, 

да те мисля,

да те обичам

и да копнея

как се радвам на Слънцето и Луна 

само още една секунда с теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Младен! Думите ти, искрено ме радват!
  • Този поетичен текст е написан с толкова естественост и елегантност. Чел съм в превод и в оригинал достатъчно много образци на световна поезия. Големите майстори пишат винаги по един външно незабележим и неусетен начин. Ще си кажеш на пръв поглед - нищо особено. Но с течение на времето нещо те връща към прочетеното отново и отново. Именно по това разбираш майсторството им. Усещам, че четеш извънредно много поезия писана на всякакви езици. Това е облагородило стила ти на писане, Тита. Приветствам постигнатото!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...