Nov 20, 2016, 4:53 PM

Само един миг...

787 2 2

 

 

Един незабравим миг,

успокои копнежа ми

да те видя,

не знам дали беше спомен

или мечта, но също така

успокои и желанието ми

да ти се обадя,

но не и това

да ти пиша, 

да те мисля,

да те обичам

и да копнея

как се радвам на Слънцето и Луна 

само още една секунда с теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Младен! Думите ти, искрено ме радват!
  • Този поетичен текст е написан с толкова естественост и елегантност. Чел съм в превод и в оригинал достатъчно много образци на световна поезия. Големите майстори пишат винаги по един външно незабележим и неусетен начин. Ще си кажеш на пръв поглед - нищо особено. Но с течение на времето нещо те връща към прочетеното отново и отново. Именно по това разбираш майсторството им. Усещам, че четеш извънредно много поезия писана на всякакви езици. Това е облагородило стила ти на писане, Тита. Приветствам постигнатото!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...