Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени,
/ не казвай,че цинизъм е това/,
а ние му дължим и нероденото,
несъществувалото между нас.
Недей следи с очите си детето,
не е ни мое, нито твое то.
Ще има много майки под небето,
а няма да ни има с теб - защо?
Без обич сътворено и родено,
то обич няма, няма и вина.
Не знае, че за него е платено
с погледа ти към бялата стена.
С това, че днес без малката прегръдка
на неговите слабички ръце,
допиваш ти вината си на глътки
и че от тях в гърдите ти боде.
Недей следи с очите си мечето,
изпуснато във сухите треви,
съдбата му е тази на детето
ни - с хилядите майки и бащи.
© Светличка Todos los derechos reservados
Моите приятели, даряващи приемна грижа, ми разказаха,че майките до последно си мислят, че ще имат шанс да се справят с проблемите си и да си върнат детето.
Благодаря ти за милите думи,Boyana!