2 nov 2019, 21:04

Само гени

  Poesía
535 5 9

 

Недей следи с очите си детето,

играещо край бялата стена,

за него ти и аз в небитието

преминахме след първия му час.

 

Не ни дължи то нищо - само гени,

/ не казвай,че цинизъм е това/,

а ние му дължим и нероденото,

несъществувалото между нас.

 

Недей следи с очите си детето,

не е ни мое, нито твое то.

Ще има много майки под небето,

а няма да ни има с теб - защо?

 

Без обич сътворено и родено,

то обич няма, няма и вина.

Не знае, че за него е платено

с погледа ти към бялата стена.

 

С това, че днес без малката прегръдка

на неговите  слабички  ръце,

допиваш ти вината си на глътки

и че от тях в гърдите ти боде.

 

Недей следи с очите си мечето,

изпуснато във сухите треви,

съдбата му е тази на детето 

ни - с хилядите майки и бащи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Често се поставям на мястото на другите, за да се запитам какво бих направила .
    Моите приятели, даряващи приемна грижа, ми разказаха,че майките до последно си мислят, че ще имат шанс да се справят с проблемите си и да си върнат детето.
    Благодаря ти за милите думи,Boyana!
  • Много прочувствено и истинско! Ако е съпреживяно, значи чуждата болка е станала твоя! За мен самата има и много личен момент в това стихотворение, но не е само това, което ме разчувства. Просто е написано със сърцето!
  • Благодаря ти, Роси!
    Благодаря ти, Мария!
    Оценявам прекрасните ви думи, трогнахте ме!
  • Наистина много затрогващо! Поздравявам те за това стихотворение, написано с любов и отговорност, Светулче! Чудесно си влязла в образа!
  • Чудесна си, Светулчице! Много затрогващи строфи, а трябва огромно самообладание да отгледаш дете за някой непознат! Но тези деца са искани и попадат в още по-добри ръце!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...