Nov 2, 2019, 9:04 PM

Само гени

  Poetry
534 5 9

 

Недей следи с очите си детето,

играещо край бялата стена,

за него ти и аз в небитието

преминахме след първия му час.

 

Не ни дължи то нищо - само гени,

/ не казвай,че цинизъм е това/,

а ние му дължим и нероденото,

несъществувалото между нас.

 

Недей следи с очите си детето,

не е ни мое, нито твое то.

Ще има много майки под небето,

а няма да ни има с теб - защо?

 

Без обич сътворено и родено,

то обич няма, няма и вина.

Не знае, че за него е платено

с погледа ти към бялата стена.

 

С това, че днес без малката прегръдка

на неговите  слабички  ръце,

допиваш ти вината си на глътки

и че от тях в гърдите ти боде.

 

Недей следи с очите си мечето,

изпуснато във сухите треви,

съдбата му е тази на детето 

ни - с хилядите майки и бащи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Често се поставям на мястото на другите, за да се запитам какво бих направила .
    Моите приятели, даряващи приемна грижа, ми разказаха,че майките до последно си мислят, че ще имат шанс да се справят с проблемите си и да си върнат детето.
    Благодаря ти за милите думи,Boyana!
  • Много прочувствено и истинско! Ако е съпреживяно, значи чуждата болка е станала твоя! За мен самата има и много личен момент в това стихотворение, но не е само това, което ме разчувства. Просто е написано със сърцето!
  • Благодаря ти, Роси!
    Благодаря ти, Мария!
    Оценявам прекрасните ви думи, трогнахте ме!
  • Наистина много затрогващо! Поздравявам те за това стихотворение, написано с любов и отговорност, Светулче! Чудесно си влязла в образа!
  • Чудесна си, Светулчице! Много затрогващи строфи, а трябва огромно самообладание да отгледаш дете за някой непознат! Но тези деца са искани и попадат в още по-добри ръце!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...