2.11.2019 г., 21:04

Само гени

533 5 9

 

Недей следи с очите си детето,

играещо край бялата стена,

за него ти и аз в небитието

преминахме след първия му час.

 

Не ни дължи то нищо - само гени,

/ не казвай,че цинизъм е това/,

а ние му дължим и нероденото,

несъществувалото между нас.

 

Недей следи с очите си детето,

не е ни мое, нито твое то.

Ще има много майки под небето,

а няма да ни има с теб - защо?

 

Без обич сътворено и родено,

то обич няма, няма и вина.

Не знае, че за него е платено

с погледа ти към бялата стена.

 

С това, че днес без малката прегръдка

на неговите  слабички  ръце,

допиваш ти вината си на глътки

и че от тях в гърдите ти боде.

 

Недей следи с очите си мечето,

изпуснато във сухите треви,

съдбата му е тази на детето 

ни - с хилядите майки и бащи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Често се поставям на мястото на другите, за да се запитам какво бих направила .
    Моите приятели, даряващи приемна грижа, ми разказаха,че майките до последно си мислят, че ще имат шанс да се справят с проблемите си и да си върнат детето.
    Благодаря ти за милите думи,Boyana!
  • Много прочувствено и истинско! Ако е съпреживяно, значи чуждата болка е станала твоя! За мен самата има и много личен момент в това стихотворение, но не е само това, което ме разчувства. Просто е написано със сърцето!
  • Благодаря ти, Роси!
    Благодаря ти, Мария!
    Оценявам прекрасните ви думи, трогнахте ме!
  • Наистина много затрогващо! Поздравявам те за това стихотворение, написано с любов и отговорност, Светулче! Чудесно си влязла в образа!
  • Чудесна си, Светулчице! Много затрогващи строфи, а трябва огромно самообладание да отгледаш дете за някой непознат! Но тези деца са искани и попадат в още по-добри ръце!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...