21 ene 2012, 5:06

Само когато 

  Poesía » Otra
674 0 1

Обичам дъжда,

но само когато

вали със тъга

и всичко познато

търси подслон,

в който открива

временен дом,

но без съпротива.



Обичам нощта,

но само когато

мрачна е тя

и не полегато,

а стръмно е там; 

болезнено сляпо

и никакъв плам

не свети вън ярко.


 

Обичам деня,

но само когато

настъпва часа

за новото лято,

цветно и бяло,

пълно със Тебе; 

искащо тяло,

но нямащо време.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??