Само когато
Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон,
в който открива
временен дом,
но без съпротива.
Обичам нощта,
но само когато
мрачна е тя
и не полегато,
а стръмно е там;
болезнено сляпо
и никакъв плам
не свети вън ярко.
Обичам деня,
но само когато
настъпва часа
за новото лято,
цветно и бяло,
пълно със Тебе;
искащо тяло,
но нямащо време.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
