Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон,
в който открива
временен дом,
но без съпротива.
Обичам нощта,
но само когато
мрачна е тя
и не полегато,
а стръмно е там;
болезнено сляпо
и никакъв плам
не свети вън ярко.
Обичам деня,
но само когато
настъпва часа
за новото лято,
цветно и бяло,
пълно със Тебе;
искащо тяло,
но нямащо време.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
