Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон,
в който открива
временен дом,
но без съпротива.
Обичам нощта,
но само когато
мрачна е тя
и не полегато,
а стръмно е там;
болезнено сляпо
и никакъв плам
не свети вън ярко.
Обичам деня,
но само когато
настъпва часа
за новото лято,
цветно и бяло,
пълно със Тебе;
искащо тяло,
но нямащо време.
© Мария All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
