Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон,
в който открива
временен дом,
но без съпротива.
Обичам нощта,
но само когато
мрачна е тя
и не полегато,
а стръмно е там;
болезнено сляпо
и никакъв плам
не свети вън ярко.
Обичам деня,
но само когато
настъпва часа
за новото лято,
цветно и бяло,
пълно със Тебе;
искащо тяло,
но нямащо време.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
