vanya777 (Ваня)
19 133
10 nov 2007, 11:30

Само миг и... 

  Poesía » Otra
1182 0 7
Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя.
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля.
Студът запълзя
по вените
на прекършено
от буря крило...
Две топли сълзи
изшептяха тихо молитва.
И капнаха...
Във земята се свиха.
Въздишка на блян,
разлюля
клоните, черни от мрака.
И светлина.
От крилата на ангел...
... съм до теб.

© Ваня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??