Само миг и...
Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя.
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля.
Студът запълзя
по вените
на прекършено
от буря крило...
Две топли сълзи
изшептяха тихо молитва.
И капнаха...
Във земята се свиха.
Въздишка на блян,
разлюля
клоните, черни от мрака.
И светлина.
От крилата на ангел...
... съм до теб.
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя.
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля.
Студът запълзя
по вените
на прекършено
от буря крило...
Две топли сълзи
изшептяха тихо молитва.
И капнаха...
Във земята се свиха.
Въздишка на блян,
разлюля
клоните, черни от мрака.
И светлина.
От крилата на ангел...
... съм до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
