vanya777 (Ваня)
19 133
Nov 10, 2007, 11:30 AM

Само миг и... 

  Poetry » Other
1183 0 7
Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя.
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля.
Студът запълзя
по вените
на прекършено
от буря крило...
Две топли сълзи
изшептяха тихо молитва.
И капнаха...
Във земята се свиха.
Въздишка на блян,
разлюля
клоните, черни от мрака.
И светлина.
От крилата на ангел...
... съм до теб.

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??