ria (Гергана Иванова)
284 3180
3 ago 2006, 14:40

Само на ритници реагирам 

  Poesía
909 0 4

Малка бях... Светът ми се смали,

щом баща ми в миг се изпари.

Майка ми, удавена в истерия,

биеше ме без предупреждения...

Станах вълк със злоба между зъбите,

с личен дълг - сам да си спирам кървите...

Тръгнах без посока да се скитам...

Исках само въздух да подишам...

Но светът добър бе на теория,

всъщност - забранена територия.

Плахо с други вълци се събирах,

ала врагове все си намирах...

Водех битки за парченце хляб,

да живея в този вълчи свят...

Рани близах и кръвта си пих...

Куче да съм - не, не позволих...

Затова от ласки не разбирам...

Само на ритници реагирам...

 

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??