Само на ритници реагирам
Малка бях... Светът ми се смали,
щом баща ми в миг се изпари.
Майка ми, удавена в истерия,
биеше ме без предупреждения...
Станах вълк със злоба между зъбите,
с личен дълг - сам да си спирам кървите...
Тръгнах без посока да се скитам...
Исках само въздух да подишам...
Но светът добър бе на теория,
всъщност - забранена територия.
Плахо с други вълци се събирах,
ала врагове все си намирах...
Водех битки за парченце хляб,
да живея в този вълчи свят...
Рани близах и кръвта си пих...
Куче да съм - не, не позволих...
Затова от ласки не разбирам...
Само на ритници реагирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
