Само на ритници реагирам

3 авг. 2006 г., 14:40

Поэзия

851 0 4

Малка бях... Светът ми се смали,

щом баща ми в миг се изпари.

Майка ми, удавена в истерия,

биеше ме без предупреждения...

Станах вълк със злоба между зъбите,

с личен дълг - сам да си спирам кървите...

Тръгнах без посока да се скитам...

Исках само въздух да подишам...

Но светът добър бе на теория,

всъщност - забранена територия.

Плахо с други вълци се събирах,

ала врагове все си намирах...

Водех битки за парченце хляб,

да живея в този вълчи свят...

Рани близах и кръвта си пих...

Куче да съм - не, не позволих...

Затова от ласки не разбирам...

Само на ритници реагирам...

petinka67 (Петя Кръстева)

2006-08-04T11:40:35+03:00

Струва ми се,че си провокирана от една изповед,на която и аз се натъкнах случай,във в-к "Лична драма",да?
Поздрави,хареса ми!
Бусински (Веселин Ангелов)

2006-08-03T15:17:09+03:00

Хареса ми! Поздрави!
Bonic (Богдан Николов)

2006-08-03T14:59:00+03:00

Браво от мен. Само малко трябва да поизчистиш римите, че върви малко тежко. Имаш отличен от мен. Идеята и разработката са добри.
Dili_Di (Диляна Василева)

2006-08-03T14:44:05+03:00

Поздрав!!! Много е... истинско.