ria (Гергана Иванова)
284 3180
3.08.2006 г., 14:40 ч.

Само на ритници реагирам 

  Поезия
910 0 4

Малка бях... Светът ми се смали,

щом баща ми в миг се изпари.

Майка ми, удавена в истерия,

биеше ме без предупреждения...

Станах вълк със злоба между зъбите,

с личен дълг - сам да си спирам кървите...

Тръгнах без посока да се скитам...

Исках само въздух да подишам...

Но светът добър бе на теория,

всъщност - забранена територия.

Плахо с други вълци се събирах,

ала врагове все си намирах...

Водех битки за парченце хляб,

да живея в този вълчи свят...

Рани близах и кръвта си пих...

Куче да съм - не, не позволих...

Затова от ласки не разбирам...

Само на ритници реагирам...

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??