ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
Aug 3, 2006, 2:40 PM

Само на ритници реагирам

  Poetry
1.1K 0 4

Малка бях... Светът ми се смали,

щом баща ми в миг се изпари.

Майка ми, удавена в истерия,

биеше ме без предупреждения...

Станах вълк със злоба между зъбите,

с личен дълг - сам да си спирам кървите...

Тръгнах без посока да се скитам...

Исках само въздух да подишам...

Но светът добър бе на теория,

всъщност - забранена територия.

Плахо с други вълци се събирах,

ала врагове все си намирах...

Водех битки за парченце хляб,

да живея в този вълчи свят...

Рани близах и кръвта си пих...

Куче да съм - не, не позволих...

Затова от ласки не разбирам...

Само на ритници реагирам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0