22 jul 2012, 12:21

Само наум

  Poesía » Otra
598 0 0

 

Толкова неща исках да ти кажа, а изговорих само празнота...

... И пак не знаеш нищо за мен, освен парче от голямата ми тайна
и разни ежедневности - за децата, за кучето и малко за фейсбук
(че да съм уж по-социална),
не познаваш сърцето ми, тялото - съвсем малко, а как обсебваш минутите,
колко кратка емоция, колко жалко...
... не си сигурен какво бих направила, всъщност повече от възможното ми,
ще си оставя само свободата на избора - теб или тишината в празното...
Не очаквай да кажа как бих те изслушала, защото те чувам, преди да си казал нещо,
нито как ще задоволя хранителните ти вкусове, може го всяка -
елементарно, съвсем човешко е,
не очаквай да кажа как ще ти бъда вярна, ще бъда, но заради себе си
и защото не искам друг да докосва душата ми,
без да познавам цената от чакането му,  може би смешно е,
не ме познаваш, нямаш представа колко съм силна, дори и безпомощна,
имам кураж да търся само любов - без условия, без граници, без изискване, без въпроси -
просто така, само с едно "обичам те", което прави живота ми цял, не на откоси...


Толкова неща исках да ти кажа, но ти не искаш да ги чуеш от мен, а от нея.
А аз... аз съм измислена от Андерсен, глупаво надяваща се капчица копнеж, бивша фея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...