22 jul 2012, 12:21

Само наум 

  Poesía » Otra
483 0 0
Толкова неща исках да ти кажа, а изговорих само празнота...
... И пак не знаеш нищо за мен, освен парче от голямата ми тайна
и разни ежедневности - за децата, за кучето и малко за фейсбук
(че да съм уж по-социална),
не познаваш сърцето ми, тялото - съвсем малко, а как обсебваш минутите,
колко кратка емоция, колко жалко...
... не си сигурен какво бих направила, всъщност повече от възможното ми,
ще си оставя само свободата на избора - теб или тишината в празното...
Не очаквай да кажа как бих те изслушала, защото те чувам, преди да си казал нещо,
нито как ще задоволя хранителните ти вкусове, може го всяка -
елементарно, съвсем човешко е,
не очаквай да кажа как ще ти бъда вярна, ще бъда, но заради себе си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжелина Стойчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??