Толкова неща исках да ти кажа, а изговорих само празнота...

... И пак не знаеш нищо за мен, освен парче от голямата ми тайна
и разни ежедневности - за децата, за кучето и малко за фейсбук
(че да съм уж по-социална),
не познаваш сърцето ми, тялото - съвсем малко, а как обсебваш минутите,
колко кратка емоция, колко жалко...
... не си сигурен какво бих направила, всъщност повече от възможното ми,
ще си оставя само свободата на избора - теб или тишината в празното...
Не очаквай да кажа как бих те изслушала, защото те чувам, преди да си казал нещо,
нито как ще задоволя хранителните ти вкусове, може го всяка -
елементарно, съвсем човешко е,
не очаквай да кажа как ще ти бъда вярна, ще бъда, но заради себе си
и защото не искам друг да докосва душата ми,
без да познавам цената от чакането му,  може би смешно е,
не ме познаваш, нямаш представа колко съм силна, дори и безпомощна,
имам кураж да търся само любов - без условия, без граници, без изискване, без въпроси -
просто така, само с едно "обичам те", което прави живота ми цял, не на откоси...

Толкова неща исках да ти кажа, но ти не искаш да ги чуеш от мен, а от нея.
А аз... аз съм измислена от Андерсен, глупаво надяваща се капчица копнеж, бивша фея...