Само недей
да тъгуваш-
ми каза.
Не мирише на сняг.
Аз на тебе ухая...
Тенекиено петле
на покрива
на душата ми си.
А аз...те събудих...
Разбрах го,
когато
се смееше само за мен
и прибираше
нощ във очите си.
Аз се загубвах
във мрака ти...
Недей да тъгуваш
-ми каза.
И заплака...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados