Народът няма да забрави

годината на тишината.

Уморен от грижи с надпис "здравни"

как лашкаха го към злината.

Затворен зад стени високи

житейската пътека го подмина.

След срутища и кризиси дълбоки

повтори го и в следваща година.

Народът няма да забрави,

омръзна му да чака своя час.

Черешката на тортата постави

и още утре тръгнал е към вас.

Благодарността му взе да се забавя.

Търпимостта му свърши се, уви.

На численост отдавна намалява

какво остана му, да чака и кърви...

Годините на тишина не спират,

но гневни са човешките устои

За доброта веч силите не стигат

нащрек бъдете, събудени, готови.