25 jun 2008, 21:47

Само приятел бъди ми

  Poesía
1.1K 0 0
 

Устните ми помниш, знам..

И нека никога не ги забравиш.

 

Магията да бъде жива и след време...

 

Нека пътят ни не ни разделя,
аз много не искам,
само приятел бъди ми,
но лудите нощи помни ги.

 

Как танцувахме под звуците на някоя песен,
как младостта ни отлита,
а няма като нас да се върне наесен.

 

И снимки понявга разгръщай,
спомняй си ме, помни ме...
онази луда глава,
която никога не порасна,
и все така и по детски засмяна е и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...