Устните ми помниш, знам..
И нека никога не ги забравиш.
Магията да бъде жива и след време...
Нека пътят ни не ни разделя,
аз много не искам,
само приятел бъди ми,
но лудите нощи помни ги.
Как танцувахме под звуците на някоя песен,
как младостта ни отлита,
а няма като нас да се върне наесен.
И снимки понявга разгръщай,
спомняй си ме, помни ме...
онази луда глава,
която никога не порасна,
и все така и по детски засмяна е и сега.
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados