11 abr 2020, 23:14  

Само смелият истински лети

  Poesía » Otra
622 0 0

Животът си в ръце вземи,
бял полет в дните да звъни,
горчивото с пепел посипи,
вратата на мрака заключи,
обичай и враговете си дори,
в слънце облаците прероди.
Прошка дните ти да краси,
да изтрие ръждивите вини,
в съдбата щастие да пее,
доброта в сърцето да грее.
На гнева не плащай данък,
животът е само миг кратък,
живей за този миг красив,
не бъди облак студен и сив.
Като лъч от слънчева дъга,
дарявай щедро с топлина,
всяко зло с добро победи
и бяло сбъдване ще блести.
Докрай себе си винаги бъди,
съкровените си мечти сбъдни,
не се страхувай, високо лети,
най-вълшебното небе отключи,
и не забравяй никога, помни,
само смелият истински лети.

Мъдрост древна вгради в своя ден,

бяла истина в нея нетленно блести,

прошката не означава ЗАБРАВИ,

а  ПОМНИ, че никой не е съвършен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...