Ссмо сън

12 jul 2020, 4:21

Poesía » De amor

685 0 3

Вземи си за спомен фуркета забравен -

в най-долното чекмедже.

Косата ми млада дъхти на ливада,

свободно я пуснах да си расте.

От шала копринен издърпай си нишка -

вържи я на възел или просто сгъни.

Дочувам в просъница тънка въздишка

преди Айседора да се възнесе.

Ръцете са друго. И най-поврътливи-

юмручета твърди и леки перца.

За нежност ги пазя, а посягат без време

към остри ками вместо стръкче трева.

Така се сбогувам и погледа свеждам -

нозете ми газят мъртво море.

И гърбом усещам как водата се връща –

ухае на теб, на сол и небе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.