Ссмо сън
Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка -
вържи я на възел или просто сгъни.
Дочувам в просъница тънка въздишка
преди Айседора да се възнесе.
Ръцете са друго. И най-поврътливи-
юмручета твърди и леки перца.
За нежност ги пазя, а посягат без време
към остри ками вместо стръкче трева.
Така се сбогувам и погледа свеждам -
нозете ми газят мъртво море.
И гърбом усещам как водата се връща –
ухае на теб, на сол и небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
