27 may 2017, 14:30

Само там 

  Poesía » Civil
592 2 3

Очите ми се пълнят като чаши,
преливат от вълнения дори.
Проблемите световни са и наши,
а нашите са с дяволски черти.

 

Трудно се преборва Сатаната.
но трудно се достига и до Бог.
Когато си обаче по средата,
на кръстопът, на краткия живот,

 

и гледаш ту наляво, ту надясно,
в коя посока има келепир,
объркан си и всичко е неясно,
море наричаш всеки язовир...

 

Смисълът е в малките причини,
случващи големите неща.
Дори сълзите знам, че ще отминат,
завърна ли се в моята страна.

 

Дали ще съм в горящ казан на ада
или в градина с ангелски крила,
България е моята наслада
и само там се чувствам у дома.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Дали ще съм в горящ казан на ада
    или в градина с ангелски крила,
    България е моята наслада
    и само там се чувствам у дома."
    От това по- хубаво няма как да се каже!
  • Пак много добър стих, Валентине.
    Поздравявам те.
  • Прекрасно, ритмично, прочувствено! Едно голямо браво от мен!
Propuestas
: ??:??