27 мая 2017 г., 14:30

Само там 

  Поэзия » Гражданская
593 2 3

Очите ми се пълнят като чаши,
преливат от вълнения дори.
Проблемите световни са и наши,
а нашите са с дяволски черти.

 

Трудно се преборва Сатаната.
но трудно се достига и до Бог.
Когато си обаче по средата,
на кръстопът, на краткия живот,

 

и гледаш ту наляво, ту надясно,
в коя посока има келепир,
объркан си и всичко е неясно,
море наричаш всеки язовир...

 

Смисълът е в малките причини,
случващи големите неща.
Дори сълзите знам, че ще отминат,
завърна ли се в моята страна.

 

Дали ще съм в горящ казан на ада
или в градина с ангелски крила,
България е моята наслада
и само там се чувствам у дома.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Дали ще съм в горящ казан на ада
    или в градина с ангелски крила,
    България е моята наслада
    и само там се чувствам у дома."
    От това по- хубаво няма как да се каже!
  • Пак много добър стих, Валентине.
    Поздравявам те.
  • Прекрасно, ритмично, прочувствено! Едно голямо браво от мен!
Предложения
: ??:??