Само там
Очите ми се пълнят като чаши,
преливат от вълнения дори.
Проблемите световни са и наши,
а нашите са с дяволски черти.
Трудно се преборва Сатаната.
но трудно се достига и до Бог.
Когато си обаче по средата,
на кръстопът, на краткия живот,
и гледаш ту наляво, ту надясно,
в коя посока има келепир,
объркан си и всичко е неясно,
море наричаш всеки язовир...
Смисълът е в малките причини,
случващи големите неща.
Дори сълзите знам, че ще отминат,
завърна ли се в моята страна.
Дали ще съм в горящ казан на ада
или в градина с ангелски крила,
България е моята наслада
и само там се чувствам у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
