3 may 2011, 20:49

Само теб 

  Poesía » De amor
1331 0 6

Отново замислена в леглото лежа,
пияна пак, с бутилка самота
и пак лицето на ангел бленувам,
ангел ли - не, само тебе сънувам!

Само теб - мое нежно създание,
само теб - мое сладко страдание,
само теб - моя едничка утеха,
мой пурпурен залез, към сърцето пътека.

А самотата отново във чаша се влива
и мисли, че мен ще направи щастлива.
Но щастието за мене само едно е -
да имам сърцето на ангел за свое!

А ангелът далечен в неспокойния ми сън
нежно ме докосва и отлита навън...

© Анет Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??