Отново замислена в леглото лежа,
пияна пак, с бутилка самота
и пак лицето на ангел бленувам,
ангел ли - не, само тебе сънувам!
Само теб - мое нежно създание,
само теб - мое сладко страдание,
само теб - моя едничка утеха,
мой пурпурен залез, към сърцето пътека.
А самотата отново във чаша се влива
и мисли, че мен ще направи щастлива.
Но щастието за мене само едно е -
да имам сърцето на ангел за свое! ...