Само теб
Отново замислена в леглото лежа,
пияна пак, с бутилка самота
и пак лицето на ангел бленувам,
ангел ли - не, само тебе сънувам!
Само теб - мое нежно създание,
само теб - мое сладко страдание,
само теб - моя едничка утеха,
мой пурпурен залез, към сърцето пътека.
А самотата отново във чаша се влива
и мисли, че мен ще направи щастлива.
Но щастието за мене само едно е -
да имам сърцето на ангел за свое!
А ангелът далечен в неспокойния ми сън
нежно ме докосва и отлита навън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анет Мирчева Всички права запазени
