8 jul 2006, 7:38

Само ти

  Poesía
1.7K 0 5
Аз съм тук и нямам нищо -
ни дом, ни топлина, ни ласка.
Животът ми в отделни бледи нишки
едва трепти и те трептят и гаснат.

В живота ми е празно като в шепа
на скитащ странник из пустиня
и само ТИ ме чакаш под небето
жадуваща и вярна - единствена любима.

Сега съм сам. Забравен в тишината
прокарвам с пръсти път в пясъчната зима.
По него ще отида в теб, далеч от самотата,
моя бяла страст - единствена любима.

Ще ме целунеш страстно, после нежно
и аз в прегръдките ти ще изстина.
Ето ме, пристигам през море безбрежно
моя бяла смърт - единствена любима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...