Имаш ме…
а дори не ме поглеждаш
Искаш ме…
когато мен ме няма.
Моля се...
да те забравя.
Галиш ме...
и аз пак съм цяла…
тялото ми непокорно
е със мен... то слуша
твоите ръце…
а те плъзват се и край…
твоя съм, замръзвам като лед.
Защо ли е студено?…
Нали любовта е жар и топли,
а на мен ми е студено...
странен звук и красиво отражение:
две тела се опитват да се сгреят...
но сковани са от самота
и безразличие…
дали защото нас ни няма,
а само телата ни се любят
или защото вече ни е все едно -
доказахме се на земята
нали дарихме я със плод на
нашата любов?...
Красиво малко цвете,
дете на нашите мечти...
та нея виждаме сега
като желание и страст към любовта…
На него бащата на детето ми…
© Инчето Todos los derechos reservados