Само твоя...

Имаш ме…

а дори не ме поглеждаш

Искаш ме…

когато мен ме няма.

Моля се...

да те забравя.

Галиш ме...
и аз пак съм цяла…

тялото ми непокорно

е със мен... то слуша

твоите ръце…

а те плъзват се и край…

твоя съм, замръзвам като лед.

Защо ли е студено?…

Нали любовта е жар и топли,

а на мен ми е студено...

странен звук и красиво отражение:

две тела се опитват да се сгреят...

но сковани са от самота

и безразличие…

дали защото нас ни няма,

а само телата ни се любят

или защото вече ни е все едно -

доказахме се на земята

нали дарихме я със плод на

нашата любов?...

Красиво малко цвете,

дете на нашите мечти...

та нея виждаме сега

като желание и страст към любовта…

На него бащата на детето ми…