30 dic 2021, 21:08

Само зимата...

  Poesía
1.3K 15 9

Аз не вярвам на лятото топло.

Ще отмине съвсем без следа.

В неотронил се есенен вопъл

ще е ехо от миг полудял.

 

И на пролет измамна не вярвам.

Прелъстява унили души.

Скрили сетност сред тъмна дъбрава,

дето всичко най-светло руши.

 

Само зимата нивга не мами.

Обещава тя бялата смърт.

И самотен в полето й нямо

приседни. Пробуди се отвъд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За много години! Дано Новата да е добра за всички!
  • Скъпи колеги и приятели,
    Позволете ми да ви честитя Новата 2022 година и да ви пожелая да сте в отлична физическа и ментална форма! Нека Бог ви покровителства и пази! Бъдете много щастливи и сбъдващи се!

    Сърдечно ви благодаря за чудесните коментари и пожелания, за високите оценки, а също и за поставянето на стиха в Любими: rumbic (Руми), terita (Теодора Атанасова), agferdousi65 (Асенчо Грудев), Елка (Елка Тодорова),
    M1234567891 (Миночка Митева), di_t (Tаня), pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), Ranrozar (Стойчо Станев), ДИС (Деа), anabel7 (Албена Димитрова), limeruna (Йоана)!
    Дълбоко ме трогнахте и ще се моля за вас!
  • Много песимистично звучиш, Младене!
    Но и много красиво!
    Весело посрещане на новата година и нека тя бъде здрава, мирна, благодатна, пълна с любов, вдъхновение и приятни изненади за теб и за всички!
  • Тъжно е...
  • Без илюзии.
    Когато човек наблюдава живота безпристрастно, той търси антитеза на заблуди и изкушения.
    Кой помни едно безкрайно,безметежно състояние на радост?!
    Но тъгата почти винаги ни намира неподготвени, за да ни пречисти и спаси от заблудите.
    Поздравления за стихотворението, Младен!
    Защото тези сезонни настроения отхвърлят фалшивите и мними картини в простора на живота и творчеството.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....