Аз не вярвам на лятото топло.
Ще отмине съвсем без следа.
В неотронил се есенен вопъл
ще е ехо от миг полудял.
И на пролет измамна не вярвам.
Прелъстява унили души.
Скрили сетност сред тъмна дъбрава,
дето всичко най-светло руши.
Само зимата нивга не мами.
Обещава тя бялата смърт.
И самотен в полето й нямо
приседни. Пробуди се отвъд!
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
