30 дек. 2021 г., 21:08

Само зимата...

1.3K 15 9

Аз не вярвам на лятото топло.

Ще отмине съвсем без следа.

В неотронил се есенен вопъл

ще е ехо от миг полудял.

 

И на пролет измамна не вярвам.

Прелъстява унили души.

Скрили сетност сред тъмна дъбрава,

дето всичко най-светло руши.

 

Само зимата нивга не мами.

Обещава тя бялата смърт.

И самотен в полето й нямо

приседни. Пробуди се отвъд!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За много години! Дано Новата да е добра за всички!
  • Скъпи колеги и приятели,
    Позволете ми да ви честитя Новата 2022 година и да ви пожелая да сте в отлична физическа и ментална форма! Нека Бог ви покровителства и пази! Бъдете много щастливи и сбъдващи се!

    Сърдечно ви благодаря за чудесните коментари и пожелания, за високите оценки, а също и за поставянето на стиха в Любими: rumbic (Руми), terita (Теодора Атанасова), agferdousi65 (Асенчо Грудев), Елка (Елка Тодорова),
    M1234567891 (Миночка Митева), di_t (Tаня), pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), Ranrozar (Стойчо Станев), ДИС (Деа), anabel7 (Албена Димитрова), limeruna (Йоана)!
    Дълбоко ме трогнахте и ще се моля за вас!
  • Много песимистично звучиш, Младене!
    Но и много красиво!
    Весело посрещане на новата година и нека тя бъде здрава, мирна, благодатна, пълна с любов, вдъхновение и приятни изненади за теб и за всички!
  • Тъжно е...
  • Без илюзии.
    Когато човек наблюдава живота безпристрастно, той търси антитеза на заблуди и изкушения.
    Кой помни едно безкрайно,безметежно състояние на радост?!
    Но тъгата почти винаги ни намира неподготвени, за да ни пречисти и спаси от заблудите.
    Поздравления за стихотворението, Младен!
    Защото тези сезонни настроения отхвърлят фалшивите и мними картини в простора на живота и творчеството.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...