14 nov 2010, 21:47

Самоанализа

  Poesía
863 0 12

САМОАНАЛИЗА

 

Опитвам се да бъда

дъгата

между Пъкъла

и Рая.

Между необята

и края.

И все не мога.

И все по-често разбирам Бога,

когато

моите приятели

не ме приемат,

ако изнемогвам

или съм богат

с тревоги.

А аз обичам този свят

и като безбожник,

и когато  го градя.

Но притичват

бързоноги ветрове

и го гасят.

Остават спомени за цветове,

за Рай и Ад,

за мечти и път

и...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...