14.11.2010 г., 21:47

Самоанализа

865 0 12

САМОАНАЛИЗА

 

Опитвам се да бъда

дъгата

между Пъкъла

и Рая.

Между необята

и края.

И все не мога.

И все по-често разбирам Бога,

когато

моите приятели

не ме приемат,

ако изнемогвам

или съм богат

с тревоги.

А аз обичам този свят

и като безбожник,

и когато  го градя.

Но притичват

бързоноги ветрове

и го гасят.

Остават спомени за цветове,

за Рай и Ад,

за мечти и път

и...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...