14 нояб. 2010 г., 21:47

Самоанализа

866 0 12

САМОАНАЛИЗА

 

Опитвам се да бъда

дъгата

между Пъкъла

и Рая.

Между необята

и края.

И все не мога.

И все по-често разбирам Бога,

когато

моите приятели

не ме приемат,

ако изнемогвам

или съм богат

с тревоги.

А аз обичам този свят

и като безбожник,

и когато  го градя.

Но притичват

бързоноги ветрове

и го гасят.

Остават спомени за цветове,

за Рай и Ад,

за мечти и път

и...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...