САМОАНАЛИЗА
Опитвам се да бъда
дъгата
между Пъкъла
и Рая.
Между необята
и края.
И все не мога.
И все по-често разбирам Бога,
когато
моите приятели
не ме приемат,
ако изнемогвам
или съм богат
с тревоги.
А аз обичам този свят
и като безбожник,
и когато го градя.
Но притичват
бързоноги ветрове
и го гасят.
Остават спомени за цветове,
за Рай и Ад,
за мечти и път
и...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
