Nov 14, 2010, 9:47 PM

Самоанализа

  Poetry
864 0 12

САМОАНАЛИЗА

 

Опитвам се да бъда

дъгата

между Пъкъла

и Рая.

Между необята

и края.

И все не мога.

И все по-често разбирам Бога,

когато

моите приятели

не ме приемат,

ако изнемогвам

или съм богат

с тревоги.

А аз обичам този свят

и като безбожник,

и когато  го градя.

Но притичват

бързоноги ветрове

и го гасят.

Остават спомени за цветове,

за Рай и Ад,

за мечти и път

и...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...