САМОАНАЛИЗА
Опитвам се да бъда
дъгата
между Пъкъла
и Рая.
Между необята
и края.
И все не мога.
И все по-често разбирам Бога,
когато
моите приятели
не ме приемат,
ако изнемогвам
или съм богат
с тревоги.
А аз обичам този свят
и като безбожник,
и когато го градя.
Но притичват
бързоноги ветрове
и го гасят.
Остават спомени за цветове,
за Рай и Ад,
за мечти и път
и...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
