31 may 2007, 8:44

Самобичувам се

  Poesía
625 1 8
Тук съм, но сама.
Самобичувам се.
Удрям с тежкия камшик.
Нежният ми гръб осъмна в рани.
Толкова грешки направих -
и бели, и черни.
Толкова наши мечти забравих
и пророческите ти думи се оказаха верни.
И аз като прародителката Ева опитах
от забранения и вкусен плод.
И аз по грешни пътища залитах
и опропастявах своя живот.
Аз те моля без думи: приюти ме,
превържи ми раните с любов.
Аз горещо те моля: прости ми
и ми кажи, че да ме обичаш си готов!!!



   "Първият спокоен сън на Адам бе и последен. Събуди се и... имаше вече жена"
                                                                                                          М. Сафир

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...